MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 26 Nov 2020 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

Как да променим статуквото?

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%EF%F0%EE%EC%FF%ED%E0'>промяна</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%F1%F2%E0%F2%F3%EA%E2%EE'>статукво</a>

 

Почвам с една известна мисъл: „За да имаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил”. Клише като много други, но все пак вярно казано и същевременно полезно.

Аз виждам всеки ден леденото изражение на хората по улиците. Точно тези онеправданите. Те години наред тъпчат по все същия път, по който са тъпчели и техните предци. Толкова добре е отъпкано, че не е никак трудно да стъпваш, сигурно е, надеждно е, но в него има едно уникално необоримо засега зло. До такава степен сме свикнали с апатията си, че не искаме да променяме нищо. Потъпкват правата ни и си мълчим, но понякога проговаряме, само за да се оплачем... не искаме да ни чуят, просто ей така, за да ни олекне. И накрая пак нищо не се е променило.

Атмосферата около нас

А я се вгледайте в приятелите си... Много от тях наричат живота си гаден. Единият иска повече пари, но не сменя работата си, не търси нови възможности, живее под похлупак. Вторият иска да има повече социални контакти, но не излиза, станал е роб на семейството си и не прави нищо, за да промени положението си. Само се оправдава, че не може да контактува, не може да печели хората, измисля си всички възможни оправдания на света, само и само, за да не се впусне в новото. Третият пък иска да изглежда по-добре, да отслабне, но пак се отказва след втория ден. На кого да се сърди освен на себе си. Все пак той изгубва борбата. Именно за борба става тук въпрос. Защото ентусиазмът е само в началото, илюзиите, че всичко може да стане прекрасно за нула време също. След тях идва борбата, която всъщност определя достойни ли сме да станем такива, каквито искаме? Успели ли сме да се изградим като личности, преодолявайки по пътя си всички  препятствия и изкушения? Иначе нямаше да е справедливо, нямаше да е честно и достойно да получим нещо стойностно и красиво, без да го заслужим. Нека си припомним все пак борците за свобода, барикадите и техния идеал за свобода. Свободата като най-висшият идеал не може да се постигне без борба, както и няма по-красива смърт от тази за свободата. А какво правим ние – намираме се в една машина, която ни върти и ни прави доброволни роби – мълчащи, търпящи. Забравяме за потенциал и възможности и тръгваме по същия път, по който вървят и другите, без посока, едно непрестанно тъпчене. И когато съвсем се изгубиш във водовъртежа от разговори за лошия живот, за неизбежността и проклятието, малко помалко започваш да забравяш за себе си и възможностите си.

Понякога се чудя какво може да си пожелаем, за да сме малко по-щастливи и оптимистични. Аз лично смятам, че срещите с ентусиазирани и амбицирани хора са най-прекрасният дар, който може да остави у нас следа. Друг е въпросът дали всеки може да ги разбере и приеме като достоен пример за подражание. Едно обаче е сигурно, всяко развитие е резултат от надежда, вяра, мечта и разбира се от човек, на когото бихме искали да подражаваме. Ако няма достойни хора около нас, би ни било много трудно да повярваме в себе си.