MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 27 Oct 2020 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

Българска работа или къде сме ние

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0+%F0%E0%E1%EE%F2%E0'>българска работа</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8+%F1%E8%ED%E4%F0%EE%EC'>български синдром</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%EA%FA%E4%E5+%F1%EC%E5+%ED%E8%E5'>къде сме ние</a>

 

Има нещо уникално в българския синдром. Мислим си, че сме уникални, недоразбрани и винаги самотни сред останалите европейци. Ако сравним един българин, живял дълги години в Англия и един натурален – ще намерим не малко разлики. Това, което винаги ме е удивлявало, е как сме запазили националната си принадлежност, без да познаваме културата си. Не малко хора, израснали навън, не познават нито историята, нито българското изкуство... не са прочели нито една българска творба и въпреки всичко имат самосъзнанието на българи... И тук си задавам въпроса, дали наистина духовното развитие на човека е важно, или по-скоро някаква обич и сплотеност, която да вирее дори и в недотам добри условия.

По какво може би се различаваме

Преди всичко ме трогват жестове като тези, как родителите ти  са готови да жертват последните си средства за теб, докато на запад едва ли едно семейство дава и 10% от доходите си за издръжка на детето си. Обичам чувството, което ме кара да доставя на свои приятели удоволствието да получат прекрасен подарък за празника си, жертвайки голяма част от дохода си. Това не се среща навсякъде, нали? Това великодушие, тази обич, която ни събира, независимо колко болезнено е станало оцеляването. В такива моменти си мисля, че цялата страна се държи на тази недоразбрана от другите европейци любов.. Защото ако не беше тя, нямаше да има нищо, което да ни задържи тук.

Какво да изберем?

Много хора избират да имат прекрасно подреден живот в някоя западна държава, да се движат по часовника, който правилно отмерва всяка секунда от живота им. Избират да забравят кои са и да се впримчат в преследването на пари, благополучие и някакси да забравят за сантименталното в живота... Много пъти се чудих как в по-изостанали страни като в нашата, хората са по-емоционални и чувствителни, по-отдадени един на друг. Нали като живееш в лоши условия, ставаш по-безчувствен и резистентен срещу болката.. А всъщност причината е, че индиректно сме проумели, че само за това остава да се борим и имаме шанс да получим доза щастие под формата на емоция. Но понякога не е така? Къде е златната истина, трудно би могло да се каже.

А бъдещето?

Заровено някъде там... Не мислим за него, а по-скоро сме се отдали на настоящето. Оставихме правата си и отлагахме вечно инициативата в живота си. Отговорността пренасяхме върху другите и накрая тъпчем по същите коловози на времето – без мечти и нови маршрути. Накъде да заминем – не знаем. Но в мен се борят противоречиви чувства.. Кое всъщност е българското? Да го търся ли в изкуството или да се насоча в настоящата ни култура, която е бездънна пропаст.. Да търся ли общи черти с масата, или да се отделя от нея..Ние просто обичаме противоречивия си свят.. Но все пак тази обич не може да трае дълго, защото ако продължим още по-същите коловози, те съвсем ще се продънят и ще потънем докрай....българска работа и къде сме ние...