MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 27 Oct 2020 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

Екстравертната и интровертната култура

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E5%EA%F1%F2%F0%E0%E2%E5%F0%F2%ED%E0+%EA%F3%EB%F2%F3%F0%E0'>екстравертна култура</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E8%ED%F2%F0%EE%E2%E5%F0%F2%ED%E0+%EA%F3%EB%F2%F3%F0%E0'>интровертна култура</a>

 

Индивидът в общността или общността у индивида?

Екстравертната и интровертната култура – индивидът в общността или общността у индивида?

Културата на срама се сблъсква с културата на вината. Защо ги наричат така всъщност?

При интровертната култура властват универсалните човешки ценности и индивидуализмът. Ако направиш нещо погрешно, вътрешната ти съвест ти проговаря и се чувстваш погнусен от себе си. А при културата на срама важно е какво ще кажат другите. Ако постъпката ти е нормална за нея, няма от какво да се боиш. Общият морал е този, който ще те изведе отвъд границите на собствените ти представи и ще те отпрати някъде обезличен встрани.

Сблъсък между интровертност и екстравертност

Бих искала да разгледам сблъсъкът на екстравертната и интровертната култури в Германия. На едната плоскост се поставят турската общност, а на другата германците. Смятам, че примерът ми определено би бил успешен, защото, както знаем,  в тази страна има голям проблем с приобщаването на турската общност към германската.

От една страна имаме турците, които обитават отделни маргинални райони в градовете в Германия. Повечето от тях раждат средно по 5 деца, вкопчили са се в културата си, не поглеждат навън, живеят на помощи и не правят нищо, с което да се приобщят към собствените си хазяи – немците. Още по-малко, че не желаят. Колективното щастие, ако изобщо има такова, е много по-важно от индивидуалното. Непрекъснатото заставяне на подрастващите да общуват, а след това да изберат брачен партньор от същата култура се насажда и до днес. Турците са типичен пример за екстравертна култура. Срамът при тях се свързва с това, че не са оправдали очакванията на общността, поведението им се регулира от семейството. Страхът от презрение е много силен.

 

От другата страна имаме интровертната култура на немците. Техният индивидуализъм и упорство им помага да се докажат в кариерата си. Изключително критични, те смятат, че даването на обратна връзка има за цел да подобри слабите страни на съответния човек. Способни са по-скоро да упрекват, отколкото да хвалят, смятайки че това е пътят към усъвършенстването. Винаги готови да признаят вината си и да съжалят за грешката си. Това произтича от тяхното чувство за отговорност и съвестта, която не е обща както в екстрвертната култура, а е изключително индивидуална. Свободата на избора им също е продиктувана от чувстовото им за вътрешна хармония както и от индивидуалистичното им мислене.

Пропастта между културите

Така виждаме как между двете култури не може да се осъществи нито синергия, нито сливане. Единственият начин са подрастващите поколения, които неминуемо се сблъскват със света на новото и модерното, с универсалните човешки ценности. Именно това би им помогнало да асимилират новата западна култура и да намерят разликите между интровертния и екстравертния модел на поведение.

Тъй като свободата е универсална човешка ценност, за един човек от екстравертната култура, попадайки под въздействието на интровертната, различията в мисленето са много шокиращи. Това води до вътреличностни както и до междуличностни конфликти.

Оттук идва и раздвоението на целия свят – съвкупност от екстравертни и интровертни култури. Дали поотделно всеки един индивид да бъде щастлив и да се отдаде на универсалните човешки ценности, като не дели останалите хора на свои и чужди.... Или пък е по-добре един народ да запази докрай своята идентичност, без да допуска други до себе си и без да зачита потребностите на единицита.

Историята вече е доказала до колко войни може да се стигне, когато една нация достигне фанатизъм в желанието си да се съхрани и утвърди, а в същото време пъстротата от кулури, където всеки доказва себе си въз основа на качествата си, се свързва със свободната конкуренция, с Американската мечта, която е достигнала до всеки чужденец и със стремежа да се докажеш  и себеутвърдиш.