MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 27 Oct 2020 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

Моето разединено Аз - вътрешноличностен конфликт

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E2%FA%F2%F0%E5%F8%ED%EE%EB%E8%F7%ED%EE%F1%F2%E5%ED+%EA%EE%F4%EB%E8%EA%F2'>вътрешноличностен кофликт</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%D4%F0%EE%E9%E4'>Фройд</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%F2%EE'>то</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%F1%E2%F0%FA%F5+%E0%E7'>свръх аз</a>

Много често си задавам въпросите за моето място в света и за изкривената родна действителност. Замисляла съм се дали наистина, ако искам да се впиша в нея, трябва да направя компромис със себе си и да приема част от ценностите, които днешната младеж е приела като например чалга, стремеж единствено към материалното, робуване на западни марки, да бъда ли отчуждена като другите или по-скоро да приема техния начин на мислене и да се приобщя към тях или не.

Латентен конфликт

Първият етап от този конфликт (латентният конфликт) се прояви още на възраст от 14-15 години, когато започнах да осъзнавам огромните различия между моята ценностна система и тази на другите. След това конфликтът се задълбочи и стана възприеман, когато си обяснявах защо именно е така .

По този начин минах през първия етап на конфликта, а именно проучването. Защо изобщо има конфликт и колко е сериозен той?

На този въпрос може да се отговори, че разликата в моите индивидуални ценности и потребности е основополагаща за възникването на конфликта. Въпреки че говорим за вътрешноличностен конфликт и би трябвало да се каже, че аз съм главното действащо лице в него, все пак искам да добавя следното. Както Фройд определя категориите – то, аз и свръх аз, така и при мен, в изграждането на моята личност взимат участие обществото, семейството ми, индивидуалността ми. Непрекъснатият сблъсък между моето то, тоест моите индивидуални особености и индивидуален морал. Говорили са ми за колективна отговорност, колективен морал, а индивидуалността винаги трябваше да бъде потискана в името на всеобщото одобрение на социума. Докато изкореня чувството си за виновност, продиктувано от това какво ще кажат другите, веднага се изгубих във водовъртежа на цялата поквара и безнравственост, настъпили след дългия преход. Няма около мен нищо свято, българско, морално или нравствено. Категориите като универсалните човешки ценности също са изчезнали и аз пак загубена в тази анархия, в лутане и търсене на вярното, унверсалното, изначално изконното.

Така се запътвам към втория етап – давам оценка на конфликта

Първо установявам кои са участниците. Освен мен самата, на отсрещния бряг стои то – обществото, съставено от безброй много хора, така наречените неповторими индивидуалности, които сформират една обща маса. Оттук идват и нашите предразсъдъци, упреци. Някак си все обичаме да генерализираме, или по-скоро някой от по-големите хора обича да генерализира, да ни разделя на свои и чужди, да ни владее и ние да се самоизяждаме, докато той профитира от нас.

 

Сега трябва да откроим основните разлики, които са довели нещата до моя вътрешен конфликт. Всеки ден и час пред себе си виждам една и съща картина по телевизия, списания, по барове и клубове. Картината е генерализирана в съзнанието ми – хора, отдадени на стремежа за пари, кич, чалга, някак празни хора, като призраци, никой от тях няма някакъв запомнящ се образ. Докато моите интереси са доста по-различни. Те копнеят за поредната социална придобивка, аз си мечтая да съм полезна за някого, за себе си чрез поредната си статия или нещо, което да има смисъл не само за мен, но и за другите. Обаче някакси нашите интереси няма как да се унифицират и се чувствам сама, недоразбрана.

Ясно ми е, че трябва да се стигне до някаква приемственост, за да мога аз и те да съществуваме в света, който ни е предопределен. Искам да ги разбера и започвам с мислите, че ние изначално не сме били такива – меркантилни, суетни, студени и коварни, а просто е имало причинител, за да се стигне до това състояние. Замислям се за пропагандираната масова американизация, за маркетинговия холокост, в който марковите стоки засилват чувството за значимост на човека.

Сега мисля за начините, с които да преодолея конфликта. Замислям се как да отстраня тази моя мнителност. Опитвам се да не забелязвам купищата негативи, да съм усмихната, състрадателна, да проявя емпатия и да общувам непрекъснато. Все пак, за да имам успех в тази борба, трябва да променя себе си, настройката си и да премахна моята така да си призная и да я нарека – закостенялост....