MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 15 Oct 2018 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

История за детската старост

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E5%F1%E5%ED'>есен</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%EB%EE%E2%E5%ED+%EF%E0%F0%EA'>ловен парк</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%E4%E5%F6%E0'>деца</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%EF%FF%F1%FA%F7%ED%E8%EA'>пясъчник</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%F1%F2%E0%F0%E5%F6'>старец</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%F7%E8%F1%F2%EE%F2%E0'>чистота</a>

До работа често ходя пеша, през гората, наречена Ловен Парк в София. Есента е особено красиво и спокойно, с нападали листа като килим, от онези по турско... Пред парка има учудващо чиста детска площадка с пясъчник и разпръснати кофички, лопатки и търмъчета - прекрасна препратка към онези години, които се страхувам, че един ден може и да забравя, от онези години без цифровите камери и с лентите по 26 пози, когато не се правеха снимки за щяло и нещяло. Без илюзии за идеализма на българина все съм се чудел как пък никой не взема детските играчки или поне да счупи нещо ей така, защото може. Сутрин е тихо и пусто, но вечер има доста глъчка от деца, често и майки, а винаги и един старец с биричка. Старецът е особена фигура, която не ми се вписваше в пейзажа, сбръчкан, измъчен, с подпухнали очи и вечно с биричка покрай децата.

Наскоро си смених работното време и вчера отидох на обяд на работа пак пеша през детската площадка. Беше празно, с една инвалидна количка, паркирана на ъгъла. А зад ъгъла се появи и стареца, куцащ, с бастунче в едната ръка и с найлонова торбичка в другата. С бастнучето побутваше есенните лица, хартийки и боклуци и ги събираше на купчинка близо до инвалидната си количка. Подминах го. Усмихнах се. Върнах се. Отидох до другия край на градинката и обрах всичко по-голямо, което видях. Усмихна ми се със същите онези подпухнали очи, които до вчера съдих безпричинно и несъзнателно, и продължи да побутва листата с бастунчето си.

Върнах се по същия път от работа. Същата глъчка, същите родители, същият старец, прекарал деня си да почисти и опази и днес този малък храм на детството. "Наздраве!" казах му аз и продължих, а той ме дари с усмивка и светещи детски очи.