MBN News | The Independent Business Blogging Community

MBN Новините: Лидерство | Предприемачество | Мотивация

MBN International: English Flag Bulgarian Flag

29 Members | ~1,500 Unique Visitors with ~3,500 Visits Last Month | Last Update: 20 Sep 2018 | Google PageRank 5 (PR5)

MBN: Най-четени

Най-новото в MBN

Блог » Лидерство

4 урока по пътя от Варна до Харвард

|
<a href='http://morningbiznews.com/bg/search/IIE'>IIE</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/AFB'>AFB</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/SEP'>SEP</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF'>България</a>, <a href='http://morningbiznews.com/bg/search/%C0%EC%E5%F0%E8%EA%E0'>Америка</a>

След 2 магистратури в България и специализация в Германия имах възможността да се сблъскам и с американските академични и предприемачески традиции. Това се случи в обменен проект, субсидиран от фондация Америка за България и администриран от Института за Международно Образование. Програмата цели да запознае "български млади лидери с успешния американски модел" като в рамките на месец и половина стриктно селектирана група българи получи интензивно бизнес обучение в топ американски университети и запълни визитника си след срещи с предприемачи и инвеститори отвъд океана. Броени дни след завръщането си от Ню Йорк мога да направя следните лични изводи, с които да провокирам и вас.

Можете да се свържете с автора Ник Шопов чрез някоя от социалните мрежи от визитката му по-долу. 

1. Българите сме по-способни, отколкото си мислим.
Заминах с идеята да направя достатъчно бизнес контакти в САЩ, които да използвам в бъдеще за лични проекти. Всъщност като си попълвах Networking инструмента пост фактум осъзнах, че съм намерил не по-малко ценни контакти именно сред българските участници в програмата. В Babson College посетихме събитие на име Demo Day, в което 12 екипа от титулувания за #1 в Америка колеж по предприемачество представиха своите бизнес проекти. Българските проекти, изработени само за месец и половина, по нищо не отстъпваха на американските. Може би защото докато американците са закърмени с $50000 банков заем на мама и татко за едногодишна магистърска програма, то българите сме научени да работим след лекции до 3ч. през нощта, а в 7ч. сутринта да сме на линия с кафе в ръка.

2. Българите постигаме повече с по-малко.
Заминах с идеята да намеря инвеститори за българския бизнес и бях изумен от мащабите и количеството долари (на кредит) в обращение в Щатите. Стига да имаш идея пари винаги ще се намерят (даже и да нямаш идея, пари пак ще се намерят). Същевременно мой приятел и колега в програмата, сериен предприемач в България, получи забележки, че твърде лесно раздава дялове от компаниите си на партньори - вече повече от 15 в различни дружества. Това, което остава зад кулисите е, че същият този човек стартира с нулев капитал и няма възможност да плаща заплати на служителите си, затова им дава дялове (респективно дивиденти) от фирмената дейност. Американският антипод е предприемач с $350 000 начален външен капитал, с който да "изпробва идеята си" на пазара. Ако питате мен кого считам за по-голям лидер, ще отговоря, че е първият - без значение къде ще се озоват тези бизнеси след години.

3. Българите ни е страх да сложим етикет на труда си.
Заминах с убеждението, че българите произвеждаме евтино и това трябва да е предимство, за да подбием американската конкуренция. Като сложим ниската цена на продукта си, обаче, за да спечелим следващия беден клиент, даваме силен сигнал на пазара и той не е позитивен. Цената на запад отдавна вече се приема като атестат за качество, а не бариера за продажба, и българите трябва да научим цената на труда си. За да продадете нещо, трябва това нещо да решава проблем, чието решение ще донесе на клиента достатъчно голяма стойност, по-голяма от цената на продукта. Ако не можете да продавате на висока цена - или проблемът не е достатъчно голям, или продуктът ви не е достатъчно добро решение, или просто не можете да продавате.

4. Американската мечта заприличва все повече на европейската мечта.
Заминах с убеждението, че ще срещна бизнес машините, за които капитализацията в края на годината осмисля Новогодишната равносметка. Попитах 21 от реализираните предприемачи и бизнесмени  как те определят успеха и считат ли се за успели (прочетете тази статия). За моя изненада болшинството отговори не се въртяха около парите, а около баланса и желанието да оставиш нещо след себе си.

В Америка се заразих с думичката "assumption" (предположение), която събира цялата несигурност и незнание в света на предприемачеството. По този повод в България пък си имаме фразата "дръж си очите отворени", но си мисля, че в 21 век това, което виждаме, далеч не е това, в което си струва да вярваме. По-скоро си дръжте ума бистър - така може и да нямате всички отговори, но поне ще имате правилните въпроси, когато срещнете точните хора.

SEP